Метастазите на българския феодализъм

Преди доста години, когато тъкмо бях започнал да се изявявам в интернет форуми, една реплика на съфорумец в дир-а ме накара да повдигна учудено вежди, след което извика ехидна усмивка на лицето ми. Беше си чиста кръчмарска простотия , напълно издържана в духа на културата „Ти знайш ли кой съм Аз“,  намерила своето проявление в  затворената среда на алкохолни изпарения, високи децибели чалга, битова задушевност, миризма на кебапчета  и стелеща се мъгла от цигарен  дим(тогава още нямаше забрана да се пуши в затворени помещения).  Поне това беше моята асоциация.  Днес това си звучи направо патриотично, но тогава патриотизмът не беше още толкова на мода.

 Цитирам по памет:


„Ние определяме бъдещето ви и бъдещето на вашите деца(ако изобщоможете да ги направите)“.

 ...(!)

О, сериозно ли? Абе ти що не си...

Не помня дали точно това бях отговорил, но вероятно е било нещо от рода. Подобна простотия не заслужава да се напъваш да измислиш нещо по оригинално, дори само заради спорта.  
След определен период от време и доста постове, въпросният форум, дотогава немодериран, осъмна с няколко модератора, настроени силно рестриктивно, и твърдо решени да бранят „Реда“. Едната модераторка обяви, че нищо няма да се случи на нашите постове, ако просто си „бистрим политиката“ и не се занимаваме с несвойствени нам неща.
Естествено, така изгониха всички участници. Но почти веднага след това, незнайно откъде изведнъж се появиха нови, дотогава напълно непознати. И взеха да си бистрят политиката...

Днес вече не е така. Всеки, който пиеше във форуми знае, че рядко трият мнения, освен ако форумното ти участие не е под знаменателя на яростен флейм, сякаш избълван от триглава ламя.
Пък и защо да се трият мнения?  Навремето друг съфорумец изказа забележителната мисъл, че навремето агенти пишели досиетата на гражданите, сега гражданите сами си ги пишели в интернет...

Да се върнем на хейта. Умерен хейт е О.К.  Особено когато задушава всяка смислена дискусия и "бърка в г*за" на „левичарите“,  „либерастите“,  „еврогейовете“,  „предателите“, „соросоидите“...  Българското електронно пространство отдавна си е естествен  хабитат на определени видове фауна от скандинавската митология. Но тези видове не са мигранти от скалистите фиорди и заледените полете далеч на север, а са местна разновидност. Развъждана, култивирана, отглеждана, обучавана, хранена, поощрявана, наказвана... Разбира се, от КОЙ. КОЙ дава шанс на всеки, дори на неграмотните. Лошо няма, Патриоти или Патреоти, всички тъжат за Клета Майка България, а и колкото повече, толкова по добре. Важното е да са Легион. Може ли да се противоречи на Легион?  Ако искаш да попречиш на смислената обмяна на идеи в интернет, не е важно да си умен, важното е да си гласовит. Да си многоброен. И да си знаеш урока.

Голяма работа, ще възкликне някой.
Голяма е,  освен ако не мислите, че днес интернет не е основното средство за обмяна на идеи, и че не е превърнат в дезинформационен и пропаганден рупор. И среда  на внушения.

Добре де, интернет ни се яде, ни се пие.
Окей, ще стигнем и дотам. За ядене и пиене трябват пари. Парите се изкарват най вече с работа и заплата(който си търси работа на заплата -zaplata.bg), освен ако не сте от способното и щастливо малцинство, изкарващо ги с бизнес. Но за да се започне бизнес, трябват пари, нюх, познания, контакти.  А понякога трябва и нещо друго. Одобрение. Ясно от КОЙ.  Може и без одобрение, разбира се, нали сме демокрация. Но тогава трябва да сте по чисти и от сълзата, което пак няма да ви предпази от някоя ненадейна данъчна ревизия например. Или друга инспекция. Накратко,  ако не сте сговорчиви и не можете да се разберете като хора с няКОЙ хора, май е по добре на заплата, да е мирна главата. Всяка жаба да си знае гьола, демек. Трябва да има Ред.
Но ако искаш да „папаш“ на заплата, в някои фирми трябва и да слушкаш. Иначе не само няма повишение, ами може и да го подкарате  на уволнение. Естествено, това е крайна стъпка и първоначално се разчита на шефове и колеги, които да ви научат на правила. Всякакви правила, според случая. Има си начини кой как да бъде научен. Тия методики се разработват отдавна, много вероятно е шефът ви да е минал поне кратък такъв курс. Особено ако има Одобрение.

Разбира се, всичко това поражда гняв и фрустрация. Ако мафията е навсякъде, то трябва да гласуваме за някой, който ще ни спаси от нея!

Има богат избор. Ако мислите, че ГЕРБ са мошеници и не искате да гласувате за "Тиквата", може да гласувате за „левите“ БСП, които обещават нито един беден, но след 30 години. Т.е. днешните 18 годишни трябва да знаят, че ако гласуват днес за БСП, когато станат на 48 със сигурност няма да са бедни. Поне ако БСП печели всички избори през тези 30 години.  Освен това от Столетницата  обещават  8 милиона българи дотогава.  Могат ли обаче да обещават нещо, което не зависи от тях? Или те си мислят, че зависи? Хм,  звучи някак си притеснително и леко  в духа на вица „И деца ще ви направим, другари...“
Но ако не ви се чака 30 години има и други варианти.
Например  Национален Фронт за Спасение на България. Получавате три в едно! Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов! Трима воеводи!
Динко става национален герой, четите му бдят за опазване на Реда вече не само по границите.
Разбира се, България над всичко и Да здравствует Россия!
Дупе да ни е яко...

Изобщо работата е choose your poison(сам си избери отровата). Или по точно партийния и етикет, съдържанието е едно и също. А изборите водят към все по брутален  феодализъм. Икономическо – социалният  корпоративен модел на мафията и олигархията става все по явен, но на кой му пука, че този модел се вплита в живота на обикновения човек по всевъзможни начини? За мнозина саламът е по важен от Свободата, дори и да е шпеков, народен, със всякакви субпродукти,  и доста често да се поема ненарязан. 

За съжаление инфилтрацията на червената мафия в икономиката и обществото е всеобхватна. Мафията прониква във всички обществени слоеве, дори в най ниските такива, вербувайки хора на различни нива, чрез насаждане на зависимости, като по този начин изгражда своя икономическо-социален корпоративен модел. Той се простира от кварталната бакалия до фирмата монополист, както и от колегата във фирмата, който троли, доносничи и сугестира, до публичната личност на властови пост в някоя институция. Мафията има много вакантни позиции за лоялните си и способни сътрудници. Целта е да се обхване и контролира целият спектър на икономическите и социалните процеси на всички нива в държавата и обществото. Когато са вербувани(често и създадени) икономически активните и овластени елементи в едно общество, това не е трудно.

На най кадърните и перспективните се предлага кариера и издигане в йерархията, други просто биват сплашвани, че ще останат без препитание. Този модел изразява виждането на мафията за общество - управляемото и контролирано общество от разединени и подозиращи се взаимно индивиди, като алтернатива на гражданското общество на осъзнати общи интереси, и колективни действия в тяхната защита. Това е своего рода кастово общество, като отделните "касти" имат различна функция, възможности, интереси, права, ценности и начин на мислене. Вертикалното движение в такава система не е позволено. Развитието в тази система не е за случайни хора, но пък "щастието", "родолюбието" и "дългът към Родината" не само са за всеки, но и са задължителни.

Едно обаче е ясно - този ред не може да съществува без одобрението на голяма част от българите и най вече на тези, които смятат, че е по изгодно да сътрудничат на силните на деня, отколкото да се борят за свобода и идеали. Напълно в духа на онази поговорка с главицата и сабята...

„Ние определяме бъдещето ви и бъдещето на вашите деца(ако изобщоможете да ги направите)“.