Начална страница
уважение

Защо свободата и демокрацията нямат алтернатива




Воят срещу демокрацията и свободата се засилва. Кохорти тролове и прочее фауна скандират заучените клетви срещу "либерастията", "крайният индивидуализъм", и "демонокрацията" за поредните стотинки на пост.  
Няма да забогатеят. Повечето няма и да се издигнат нагоре. Те са нужни точно там, където са. А именно като нископлатен слугинаж, който вдига шум. Корпоративният модел на олигархията търси икономическа ефективност, следователно не може всеки редови трол да бъде повишен и някой ден да има това, на което се надява. Просто няма такъв ресурс.


Но този пост не е за троловете. Започнах с тях, като илюстрация на противоречията, които се крият в обществен ред, който не е базиран на конкуренцията и свободната инициатива, а на подчинението и йерархията.
Това е редът, в който искат да живеем. Редът, в който свободата, просперитетът, успехът и развитието са привилегия на малцина, докато на мнозинството се промива мозъкът с идеология, религия, „традиции“, псевдоморал и прочее мисловни отрови, целящи осакатяване на съзнанието, подчинение и контрол. На идеите за демокрация и равни шансове за всеки се противопоставят някакви концепции за детерминизъм и предопределеност, които да оправдаят социалните противоречия и предотвратят възмущението от двойните стандарти, и въпросите от типа „Защо за едни може, а за други не?“

 Това обаче не е достатъчно. За да се постигне тотален контрол над икономическите и социални процеси си трябва и следене, и доносничество, и репресии, къде „меки“ къде по твърди... Трябва целият този доносническо-репресивен апарат да се инсталира както в обществото, така и в съзнанието на отделния индивид. Няма как и хората да не се разделят на класи. Тези, които манипулират и шпионират другите, т.е. обслужващият персонал на олигархията,  не могат да бъдат солидарни с манипулираните и шпионираните от тях. От друга страна редовите граждани не могат да бъдат материално равни или по добре от въпросния обслужващ персонал. Иначе току виж започнат да надигат глави, да се организират,  да протестират, да оспорват абсолютната власт на олигархията, вместо да бачкат. Така че мнозинството по подразбиране е потискано икономически и облъчвано идеологически, докато едно малцинство е привилегировано.

 Социалните процеси също трябва да се контролират, за да не се допусне „размиване“ на класите, изтичане на информация, солидаризиране на хората и наченки на формиране на гражданско общество. Т.е. системата ще се погрижи за това, този, който не е от „избраните“ никога да не успее, а да бъде просто добитък за работа и разплод. Методите за постигане на  това са от характера на социалния инженеринг. В една държава, в която малка група хора притежава всичко, това не е особено трудно.
В резултат от всичко това имаме държава, управлявана „отгоре“, т.е. където всичко става по волята на една управляваща каста, докато мнозинството е лишено от инициативност и неговата задача е единствено да се подчинява.
Енергията на обществото се губи. То става инертно, неспособно да се грижи само за себе си, неинициативно, неспособно да излъчва идеи, да се бори и да поема отговорност, да се самоорганизира, да бъде коректив на себе си и да притежава морал и съвест. Успехът или по малкото проблеми в такава система се постигат с подчинение, не с борбеност. Култивират се раболепието, подмазвачеството, доносничеството, предателството, безпринципността, безчестието... 
Човешките отношения вече не са свободни, никога не знаеш този с който разговаряш какъв ще се окаже, личностната изява не бива да е в противоречие с принципите на системата, следователно индивида се приспособява към изискванията, за да оцелее... накратко имаме хора – менте и общество – менте. В такава система хората не могат да бъдат личности и да имат свободен дух. Всичко е фасада и имитация, един театър на марионетки,  дирижирани отгоре. От друга страна върхушката няма коректив и следва натрупване на грешки, както по времето на тоталитаризма.

 В опитите си да контролира ВСИЧКО, системата харчи все по голямо  количество ресурси, както да контролира мнозинството, така и да контролира контролиращите и т.н. Противоречията неизменно се увеличават, недоволството, конфликтите растат. Идеологията и пропагандата не са достатъчни за да отклонят вниманието на обществото от социалните противоречия. КПД-то пада. Системата не е устойчива.
Резултатът го знаем. Рано или късно настъпва разпад на системата.
При демокрацията и либерализма от друга страна, на системата не се налага да контролира всичко. Тя печели от инициативността и енергията на обществото, стига законите да са разумни и да способстват за баланса на интересите.  Хората се самоорганизират според принципите си, прагматизма, и общите си интереси в рамките на гражданското общество. Не се хаби енергия, не се харчат ресурси за разделение и контрол, обществените процеси се развиват спонтанно. Прогресът настъпва „отдолу“, като следствие на конкуренцията на многобройни идеи и дейности, вместо да е функция на волята на една малобройна класа, без коректив.

 Изводът е, че тези, които са против демокрацията и либерализма, или не са осмислили фактите, или са жертва на пропаганда и идеология, или действат(или си мислят че действат) на базата на личния си интерес.